9.01.2010 г., 0:46

Различна

1.6K 1 24
Деспотична, тиранична, елементарно егоистична е любовта ми към теб.   Не отричам! Обичам!   Не вярваш... И с право... Задушавам, ранявам,   полудявам, прощавам. Е... май трябва и да се    спасявам. А... ти?!   Лиричен, себичен,   различен... просто   образ   типичен.   За край...   Нуждаем се един от    друг... но   само... не, не ставай ми съпруг. Тогава...   ще съм   кротка,   тиха и   безлична... И скука   ще се настани. Не го искаш,  нали?   Ами...?   Такава ме остави!      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...