Деспотична, тиранична, елементарно егоистична е любовта ми към теб. Не отричам! Обичам! Не вярваш... И с право... Задушавам, ранявам, полудявам, прощавам. Е... май трябва и да се спасявам. А... ти?! Лиричен, себичен, различен... просто образ типичен. За край... Нуждаем се един от друг... но само... не, не ставай ми съпруг. Тогава... ще съм кротка, тиха и безлична... И скука ще се настани. Не го искаш, нали? Ами...? Такава ме остави!