Различна ли съм ?
Или тъй изглеждам?
Самотна ли съм?
Или пък не съм?
Щастлива ли съм?
или толкоз нежна,
че всеки опознал ме,
иска да остане с мен?
Нормална ли съм?
Или тихо - луда?
Разпятие ли нося,
на гърба си аз?
Двулична ли съм?
Или по принуда,
съм с маска друга,
всеки ден и час?
Крещя, дори когато дишам,
и страда ми се, че летя,
шептя, когато буря
надига ми се в дън душа...
Съмнявам се, когато искам,
а не когато трябва, знам...
Мечтая си да те изпиша,
под пръсти нежни,
с таен плам...
Чертая бялото по теб
и го изпивам,
а после черното, от мен,
около нас разливам...
Пресмятам дълго всеки миг,
множа го по безкрая,
и коренувам всеки стон и вик,
дробя... любов ли е... не зная...
Във множество живея,
но в скоби не обичам,
свободен електрон съм:
и плавам и летя, и дишам...
Издишвам те от мене,
а после тъй жадувам
да духна те, и гледайки те,
да обичам... и да съществувам...
Попадам във безвремие,
и дива, и опитомена,
с въже не ме държиш,
защото си във мене...
Вселенското безмълвие
се крие във душата...
Дали отново същата
след тебе ще остана?
Та, питам те - отново...
Различна ли съм?
Или луда?
Или е нормално...
Когато си до мене...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
