Зад гърба си остави една развалина.
Останките от красивата фасада
плашат очите на естетиката.
Прозорците нямат стъкла,
не задържат топлина.
Врата е широко разтворена,
за случайни скитници покана.
Само за през нощта.
Покривът е само непокътнат.
Като в черупка крие
от една вихрена любов остатъка.
Различна съм пак и бедствено сама...
© Таня Атанасова Всички права запазени