И изправена в нищото, там,
на ръба между Вчера и Утре,
съществувам ли днес аз не знам
и дали под краката ми път е.
Днес, разперила силно ръце -
за прегръдка, за кръст и за полет,
в транс ме лутат без жал ветрове,
Вчера, Утре във мен да преборя.
Поглед впивам до дъно в Сега,
че изпитвам аз страх от високо.
Вчера май ме повика с тъга...
а пък Утре ме мами с дълбоко...
Днес стоя и не правя ни крачка.
Нерешителна, тиха, споделяна -
Вчеро-Утрешна сигурна плячка,
неподвижна мишена обстреляна.
Пак изправена в нищото, там,
на ръба между Вчера и Утре,
съществувам ли днес аз не знам
или само различно от смърт е.
© Люсил Всички права запазени