Разлъка
Рано си ми ранила
с менците за водица,
сякаш си цвете живо,
росно от две сълзици.
Либе ли те остави
и те налегна мъка,
клетва ли ти направи
майка му за разлъка?
Сън ли те хич не хваща
или кахър те пие,
бог ли при мен те праща? -
моля те, погледни ме...
Либето ще прежалиш
само със ново либе -
да затрептят камбани
в твоите манастири.
Да си молитва мъжка,
с хубост да го обричаш,
щом ти сълзи избърше,
ти да го заобичаш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
