Рано си ми ранила
с менците за водица,
сякаш си цвете живо,
росно от две сълзици.
Либе ли те остави
и те налегна мъка,
клетва ли ти направи
майка му за разлъка?
Сън ли те хич не хваща
или кахър те пие,
бог ли при мен те праща? -
моля те, погледни ме...
Либето ще прежалиш
само със ново либе -
да затрептят камбани
в твоите манастири.
Да си молитва мъжка,
с хубост да го обричаш,
щом ти сълзи избърше,
ти да го заобичаш...
© Михаил Цветански All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
