Разлъка
Не сме си обещавали блаженство
и болка до сълзи, порой от мъка,
но свърши се, макар да не е честно.
И сбъднахме единствено разлъката.
Ти много вероятно ще ме спомняш.
Аз малко вероятно ще забравя.
Разминахме се. Повече съдбовно.
По-малко се прегръщахме за жалост...
Ще плачем и наум ще си говорим.
Душите ни ще стенат без любов.
Телата ни ще съхнат като клони,
не раждали, че сякаш своя плод...
Боли и ще боли до избавление
на тленния живот в лечебна смърт.
Че как се рови прѝживе, сношение
на две душѝ, живели в страстна плът?...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
