Разменени роли

fantasmagora (Цвети)
4 1

26.07.2008 г., 17:17 ч.

Поезия » Любовна

525 0 2

Ела, настани се удобно,

защо ме гледаш така влюбено...

... а може би виновно?

Очите ми, казваш, същите не са,

в тях откриваш злоба?

Как разбра?!

Мълчи! Сега аз ще говоря!

Ще видиш на какво е способна

една ранена жена.

Слушай за всеки един, с който

бях след тебе в нощта.

Представяй си как се любих

и се будих до други, а не до теб

и не сама.

Мрази ме, харесва ми така!

Ще ми посегнеш отново?

Не! Никога вече няма да го позволя!

Нима това по бузата ти е сълза?

Плачи, миличък, опитай от това,

което някога на мен остави

без капчица вина.

Стой и слушай в какъв демон

ме превърна ти с твоята игра.

Искаш отново моето сърце,

моите ласки и целувки?

Забрави, погребах тези неща,

още когато ме съсипа и остави сама.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.