26.07.2008 г., 17:17

Разменени роли

721 0 2

Ела, настани се удобно,

защо ме гледаш така влюбено...

... а може би виновно?

Очите ми, казваш, същите не са,

в тях откриваш злоба?

Как разбра?!

Мълчи! Сега аз ще говоря!

Ще видиш на какво е способна

една ранена жена.

Слушай за всеки един, с който

бях след тебе в нощта.

Представяй си как се любих

и се будих до други, а не до теб

и не сама.

Мрази ме, харесва ми така!

Ще ми посегнеш отново?

Не! Никога вече няма да го позволя!

Нима това по бузата ти е сълза?

Плачи, миличък, опитай от това,

което някога на мен остави

без капчица вина.

Стой и слушай в какъв демон

ме превърна ти с твоята игра.

Искаш отново моето сърце,

моите ласки и целувки?

Забрави, погребах тези неща,

още когато ме съсипа и остави сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Ще видиш на какво е способна

    една ранена жена."

    Тръпки ме побиха. Хм... Силен стих. Браво!

    И все пак- не с лошо.

  • Понякога боли...Желая ти усмивки!!!
    Поздрави за стиха!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...