Разменени роли
Ела, настани се удобно,
защо ме гледаш така влюбено...
... а може би виновно?
Очите ми, казваш, същите не са,
в тях откриваш злоба?
Как разбра?!
Мълчи! Сега аз ще говоря!
Ще видиш на какво е способна
една ранена жена.
Слушай за всеки един, с който
бях след тебе в нощта.
Представяй си как се любих
и се будих до други, а не до теб
и не сама.
Мрази ме, харесва ми така!
Ще ми посегнеш отново?
Не! Никога вече няма да го позволя!
Нима това по бузата ти е сълза?
Плачи, миличък, опитай от това,
което някога на мен остави
без капчица вина.
Стой и слушай в какъв демон
ме превърна ти с твоята игра.
Искаш отново моето сърце,
моите ласки и целувки?
Забрави, погребах тези неща,
още когато ме съсипа и остави сама.
© Цвети All rights reserved.
