Размина ме
Настръхваш ме (до n-та степен даже)
и лазиш ми по тънкото в гръкляна.
От погледа си ме изгуби
(а слях се с долните етажи)
и пишеш ми писма за девет люти рани.
Чета те. Сложна пунктуация
надиплил си ми крайно във душичката.
Набутах се (по навик) в твойта ситуация
(изпи ми водката – и цялата, и всичката).
Очакваш ударите ми от токове по мрамор
(на пръсти иде самотата).
Реших – ще бягам (а е още рано).
Затворих два пъти вратата.
Затръшнах ти душата.
К'во пък толко?
Разсипа се по миглите ми (женска суета).
Събирам те в живота си (си моя болка
и няколко квадрата тишина).
А вдишвам те. До дъно как те вдишвам.
Присядаш ми на буца от години.
Преядох те (калория излишна).
Продадох и сезоните (оставих само зима).
Какъв си ти? За к'ъв се мислиш?
Разстрелваш ме безсрамно, със откос.
Десета рана, давай, вписвай!
(за списъка ми с болки пак остана бос).
А страх ме е.
От тебе много ме е страх.
Че гъдел пак ще предизвикваш.
Е, нагло е! (С мечтите ми да чистиш прах).
Изцапа ме, а мислех, че отвикваш.
Частичка в мене още е във строй.
И знае, че си бъдеще предишно.
Ще те сглобя. Със чаркове под брой.
(Но пъзелът за тебе е с парче излишно).
Размина ме. Не ме видя отново.
Сънувах те и пак те изтървах.
Не пасват ли дантела и олово?
Да те претръпна, знаеш, не можах.
А аз те чакам да ме чакаш.
Чакалнята се свива като мокра риза.
Отчака ми душата безвъзвратно.
Сухият в морето, казват, трудно влиза.
Настръхваш ме (до n-та степен даже).
Полазвам те без догми (и без срам).
Оставям те сега
(ходи по горните етажи).
Ще дойда утре. (Ако бъдеш сам).
24.11.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Daisy Всички права запазени
