Разминаха ни се душите
Разминаха ни се душите
Отдавна път до тебе няма,
отдавна входа е вкаменен,
заради преградата голяма
не чуваш ни звук, ни стон от мен.
От жадуван блян обладана,
намерих невидим път и се проврях,
от болка страстна завладяна,
отново пак при своя грях.
Хиляди пъти си казвах: "Край!",
да те забравя исках най-накрая,
но връщаше ме, то се знай,
една незабравима мъка от безкрая.
И тегли ме все към теб,
от себе си дори се възмущавам,
за последно виновно си казвам:
"Мираж си", ала полудявам.
Обезумял, пулсиращ копнеж
кръвта по жилите ми загрява,
в сърцето ми огнен метеж -
по тебе пак изгарям цяла.
- За цял живот ли ще е този глад
за устните, ръцете....за очите?
- Няма вече връщане назад,
разминаха ни се душите!
Отдавна път до тебе няма,
отдавна входа е вкаменен,
заради преградата голяма
не чуваш ни звук, ни стон от мен.
От жадуван блян обладана,
намерих невидим път и се проврях,
от болка страстна завладяна,
отново пак при своя грях.
Хиляди пъти си казвах: "Край!",
да те забравя исках най-накрая,
но връщаше ме, то се знай,
една незабравима мъка от безкрая.
И тегли ме все към теб,
от себе си дори се възмущавам,
за последно виновно си казвам:
"Мираж си", ала полудявам.
Обезумял, пулсиращ копнеж
кръвта по жилите ми загрява,
в сърцето ми огнен метеж -
по тебе пак изгарям цяла.
- За цял живот ли ще е този глад
за устните, ръцете....за очите?
- Няма вече връщане назад,
разминаха ни се душите!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Павлова Всички права запазени
