nerina (Нина Павлова)
38 144
24.09.2007 г., 8:14 ч.

Разминаха ни се душите 

  Поезия
749 0 4
Разминаха ни се душите

Отдавна път до тебе няма,
отдавна входа е вкаменен,
заради преградата голяма
не чуваш ни звук, ни стон от мен.

От жадуван блян обладана,
намерих невидим път и се проврях,
от болка страстна завладяна,
отново пак при своя грях.

Хиляди пъти си казвах: "Край!",
да те забравя исках най-накрая,
но връщаше ме, то се знай,
една незабравима мъка от безкрая.

И тегли ме все към теб,
от себе си дори се възмущавам,
за последно виновно си казвам:
"Мираж си", ала полудявам.

Обезумял, пулсиращ копнеж
кръвта по жилите ми загрява,
в сърцето ми огнен метеж - 
по тебе пак изгарям цяла.

- За цял живот ли ще е този глад
за устните, ръцете....за очите?
- Няма вече връщане назад,
разминаха ни се душите!



© Нина Павлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??