30.10.2004 г., 9:34 ч.

Разминаване 

  Поезия
1489 0 1

Ти си тръгнал, аз вече се връщам...

Неслучайно се срещаме днес.

Крачиш весело, свиркаш си също...

Аз съм тъжен... и болен от стрес...

Ти си млад и кипящ от надежда.

Аз съм стар и ранен ветеран.

Като призрачен конник изглеждам

пред декора, от тебе избран.

Подминаваш сега като спомен,

задушават ме болка и смях...

Ти си жизнен, горящ и нескромен -

точно същият някога бях!

Там, където отиваш, те чакат

дни на радост и дни на печал -

и любов, и сълзи, скрити в мрака...

И успех, и неискан провал...

Ти отивай! Аз вече се връщам.

Пожелавам ти много късмет!

Като мене забързан си също...

Аз съм стар - ти си млад и напет...

 

© Румяна Симова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И в старостта има нещо хубаво. Всъщност младостта е красива, но в повечето случаи глупава. Ех, защо ли не съм каквато бях на 19 години, но с този акъл?
Предложения
: ??:??