Ти си тръгнал, аз вече се връщам...
Неслучайно се срещаме днес.
Крачиш весело, свиркаш си също...
Аз съм тъжен... и болен от стрес...
Ти си млад и кипящ от надежда.
Аз съм стар и ранен ветеран.
Като призрачен конник изглеждам
пред декора, от тебе избран.
Подминаваш сега като спомен,
задушават ме болка и смях...
Ти си жизнен, горящ и нескромен -
точно същият някога бях!
Там, където отиваш, те чакат
дни на радост и дни на печал -
и любов, и сълзи, скрити в мрака...
И успех, и неискан провал...
Ти отивай! Аз вече се връщам.
Пожелавам ти много късмет!
Като мене забързан си също...
Аз съм стар - ти си млад и напет...
© Румяна Симова Всички права запазени