9.03.2010 г., 12:06

Разминаване

779 0 9

Не ме моли!

Със изгрева отидох си и аз.

Не ме търси!

Със залеза се слях.

Не искай да вали!

Дъждът си тръгна с мен.

А жаден си сега. Нима?

Пресъхнали са всички извори.

Затворени са моите врати.

И казваш,

че боли те в самотата.

Навярно е така.

Защо не го помисли

само миг,

преди да тръснеш ми

вратата и кажеш ми -

върви!

За друг съм слънцето

сега.

Прости! И просто разбери!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...