Не ме моли!
Със изгрева отидох си и аз.
Не ме търси!
Със залеза се слях.
Не искай да вали!
Дъждът си тръгна с мен.
А жаден си сега. Нима?
Пресъхнали са всички извори.
Затворени са моите врати.
И казваш,
че боли те в самотата.
Навярно е така.
Защо не го помисли
само миг,
преди да тръснеш ми
вратата и кажеш ми -
върви!
За друг съм слънцето
сега.
Прости! И просто разбери!
© Мариана Вълкова Всички права запазени