Не ме моли!
Със изгрева отидох си и аз.
Не ме търси!
Със залеза се слях.
Не искай да вали!
Дъждът си тръгна с мен.
А жаден си сега. Нима?
Пресъхнали са всички извори.
Затворени са моите врати.
И казваш,
че боли те в самотата.
Навярно е така.
Защо не го помисли
само миг,
преди да тръснеш ми
вратата и кажеш ми -
върви!
За друг съм слънцето
сега.
Прости! И просто разбери!
© Мариана Вълкова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
