kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
Mar 9, 2010, 12:06 PM

Разминаване 

  Poetry » Love
605 0 9

Не ме моли!

Със изгрева отидох си и аз.

Не ме търси!

Със залеза се слях.

Не искай да вали!

Дъждът си тръгна с мен.

А жаден си сега. Нима?

Пресъхнали са всички извори.

Затворени са моите врати.

И казваш,

че боли те в самотата.

Навярно е така.

Защо не го помисли

само миг,

преди да тръснеш ми

вратата и кажеш ми -

върви!

За друг съм слънцето

сега.

Прости! И просто разбери!

 

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??