16.11.2010 г., 16:22

Разминаване

1.6K 0 4

Намерих  те  на роден  кръстопът,
не  знаеше и сам  къде  пътуваш.
Отворих  сетивата  да не спят,
проправих  път  да  ме  сънуваш.

Разголих  любовта -  без  пол и плът,
да ти е лесно с римите да ме рисуваш.
Попитах  те -  Готов ли си за път,
или на догми сляпо пак  робуваш?

Стъписа  се  на страх  във  плен.
Присви се жалко и мъжката зазъзна,
но продължи  да  се  преструваш.
Усетих  твоя тъжен  студ  у  мен.

Да  ме  последваш  ти  не  дръзна.
Не  бе  готов  да  бъдеш  съвършен
и  страх  по  мислите  ти  плъзна.
Не  бе  готов  за  мен...

 

юни 2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Сиркавара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • до Роберт Кулиани
    Това е един от стиховете ми по действителен случай.
    Бях си харесала един поет и му предложих да издадем съвместно стихосбирка на 3 езика , като поемах превод, издание и всичко.
    Не се осъществи проекта,тъй като той поиска да включим и любовницата му,
    която нямаше нищо общо с поезията в стиховете си.Не приех, разбира се!
    Това не попречи да издам стихосбирката си сама само с мой посветени
    с много любов стихове на 3 езика.Не съжалявам.Всяко зло за добро е !
    Поздрави с много искренност!
  • Не бях срещал тази теза от женска гледна точка.
    Предполага сила в характера. Надявам се да е така.

    Хубав стих. Много ми хареса!!!
  • Благодаря!
  • Хубаво!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...