Намерих те на роден кръстопът,
не знаеше и сам къде пътуваш.
Отворих сетивата да не спят,
проправих път да ме сънуваш.
Разголих любовта - без пол и плът,
да ти е лесно с римите да ме рисуваш.
Попитах те - Готов ли си за път,
или на догми сляпо пак робуваш?
Стъписа се на страх във плен.
Присви се жалко и мъжката зазъзна,
но продължи да се преструваш.
Усетих твоя тъжен студ у мен.
Да ме последваш ти не дръзна.
Не бе готов да бъдеш съвършен
и страх по мислите ти плъзна.
Не бе готов за мен...
юни 2010
© Лидия Сиркавара Todos los derechos reservados
Това е един от стиховете ми по действителен случай.
Бях си харесала един поет и му предложих да издадем съвместно стихосбирка на 3 езика , като поемах превод, издание и всичко.
Не се осъществи проекта,тъй като той поиска да включим и любовницата му,
която нямаше нищо общо с поезията в стиховете си.Не приех, разбира се!
Това не попречи да издам стихосбирката си сама само с мой посветени
с много любов стихове на 3 езика.Не съжалявам.Всяко зло за добро е !
Поздрави с много искренност!