Разминахме се някъде по пистите
на търсения, делници, мечтания.
Пресеклите се в точка две измислици
сега са две далечни разстояния.
Два пламъка, от вятъра угаснали,
два порива, два спомена неслучени...
Два свята да останат непораснали
дали пък не е край благополучен?!
Защото пак сме ние. И сме същите
търсачи на илюзии и истини
и можем безгранично да прегръщаме
невидимото. Стига да поискаме. ...