Разминахме се някъде по пистите
на търсения, делници, мечтания.
Пресеклите се в точка две измислици
сега са две далечни разстояния.

Два пламъка, от вятъра угаснали,
два порива, два спомена неслучени...
Два свята да останат непораснали
дали пък не е край благополучен?!

Защото пак сме ние. И сме същите
търсачи на илюзии и истини
и можем безгранично да прегръщаме
невидимото. Стига да поискаме.

И имаме стремежа към незнайното
и собствен път, по който да поемем...
Разминаха се две случайни крайности
от свят различен и различно време.

Ти имаш грижи (сигурно безкрайни са)
и търсиш остров в бурите тревожни,
а аз си имам езеро на тайните
и падам си по луди невъзможности.

Един за друг сме просто две измислици -
красиви, но без право да живеят
и без които няма независимост,
която би могла да оцелее.