22 янв. 2013 г., 16:00

Разминаване на измислици

775 0 2

Разминахме се някъде по пистите
на търсения, делници, мечтания.
Пресеклите се в точка две измислици
сега са две далечни разстояния.

Два пламъка, от вятъра угаснали,
два порива, два спомена неслучени...
Два свята да останат непораснали
дали пък не е край благополучен?!

Защото пак сме ние. И сме същите
търсачи на илюзии и истини
и можем безгранично да прегръщаме
невидимото. Стига да поискаме.

И имаме стремежа към незнайното
и собствен път, по който да поемем...
Разминаха се две случайни крайности
от свят различен и различно време.

Ти имаш грижи (сигурно безкрайни са)
и търсиш остров в бурите тревожни,
а аз си имам езеро на тайните
и падам си по луди невъзможности.

Един за друг сме просто две измислици -
красиви, но без право да живеят
и без които няма независимост,
която би могла да оцелее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...