22 янв. 2013 г., 16:00

Разминаване на измислици

778 0 2

Разминахме се някъде по пистите
на търсения, делници, мечтания.
Пресеклите се в точка две измислици
сега са две далечни разстояния.

Два пламъка, от вятъра угаснали,
два порива, два спомена неслучени...
Два свята да останат непораснали
дали пък не е край благополучен?!

Защото пак сме ние. И сме същите
търсачи на илюзии и истини
и можем безгранично да прегръщаме
невидимото. Стига да поискаме.

И имаме стремежа към незнайното
и собствен път, по който да поемем...
Разминаха се две случайни крайности
от свят различен и различно време.

Ти имаш грижи (сигурно безкрайни са)
и търсиш остров в бурите тревожни,
а аз си имам езеро на тайните
и падам си по луди невъзможности.

Един за друг сме просто две измислици -
красиви, но без право да живеят
и без които няма независимост,
която би могла да оцелее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...