megans (Магдалена Василева)
108 818
7.11.2006 г., 16:36 ч.

Размисли 

  Поезия
575 1 7
Светлика угасва след дългия ден
и във сумрака , като свещици
просветват прозорци - под мен и над мен
и булеварда огряват звездици...

След дневната лудост , като че ли
светът е притихнал и сънен,
ала долавям в тъмата - ту смях, ту сълзи
потъващи в мрака бездънен...

Човешката болка улавя нощта
-душите сиротни тогава
изливат и мъка
               и скръб
                  и тъга
и скрита в сърцата жарава...

В прегръдката мека на нощния мрак
- в миг кратък на размисли тихи
рисувам живота в сърцето си пак
със хиляди чуствени щрихи...

И зная , че дойде ли новия ден
-блестящ,
ослепителен,
цветен,
среднощния плач в сърцето стаен
от светлината
ще бъде пометен...

© Магдалена Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??