Размисли
770
1
7
Светлика угасва след дългия ден
и във сумрака , като свещици
просветват прозорци - под мен и над мен
и булеварда огряват звездици...
След дневната лудост , като че ли
светът е притихнал и сънен,
ала долавям в тъмата - ту смях, ту сълзи
потъващи в мрака бездънен...
Човешката болка улавя нощта
-душите сиротни тогава
изливат и мъка
и скръб
и тъга
и скрита в сърцата жарава...
В прегръдката мека на нощния мрак
- в миг кратък на размисли тихи
рисувам живота в сърцето си пак
със хиляди чуствени щрихи...
И зная , че дойде ли новия ден
-блестящ,
ослепителен,
цветен,
среднощния плач в сърцето стаен
от светлината
ще бъде пометен...
и във сумрака , като свещици
просветват прозорци - под мен и над мен
и булеварда огряват звездици...
След дневната лудост , като че ли
светът е притихнал и сънен,
ала долавям в тъмата - ту смях, ту сълзи
потъващи в мрака бездънен...
Човешката болка улавя нощта
-душите сиротни тогава
изливат и мъка
и скръб
и тъга
и скрита в сърцата жарава...
В прегръдката мека на нощния мрак
- в миг кратък на размисли тихи
рисувам живота в сърцето си пак
със хиляди чуствени щрихи...
И зная , че дойде ли новия ден
-блестящ,
ослепителен,
цветен,
среднощния плач в сърцето стаен
от светлината
ще бъде пометен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Василева Всички права запазени
браво ! Харесва ми.
