Nov 7, 2006, 4:36 PM

Размисли

Poetry

771 1 7

Светлика угасва след дългия ден
и във сумрака , като свещици
просветват прозорци - под мен и над мен
и булеварда огряват звездици...

След дневната лудост , като че ли
светът е притихнал и сънен,
ала долавям в тъмата - ту смях, ту сълзи
потъващи в мрака бездънен...

Човешката болка улавя нощта
-душите сиротни тогава
изливат и мъка
и скръб
и тъга
и скрита в сърцата жарава...

В прегръдката мека на нощния мрак
- в миг кратък на размисли тихи
рисувам живота в сърцето си пак
със хиляди чуствени щрихи...

И зная , че дойде ли новия ден
-блестящ,
ослепителен,
цветен,
среднощния плач в сърцето стаен
от светлината
ще бъде пометен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lozo (Лозан Митранов)

благодаря за двойката.напълно заслужена. честита 2007.

2006-12-19T09:57:51+02:00
АниДжи (Снежина)

Много добре си пресъздала размислите си браво ! Харесва ми.

2006-11-11T17:27:43+02:00
Романтик (Христо Костов)

Чудесен стих, Меги!!! Поздрави!!!

2006-11-07T23:02:22+02:00
LYCKI (Росица Петрова)

Добре подреден и ритмичен текст!
Поздравления!

2006-11-07T22:28:40+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Браво Меганс!

2006-11-07T20:11:46+02:00