megans (Магдалена Василева)
108 818
7 nov 2006, 16:36

Размисли 

  Poesía
576 1 7
Светлика угасва след дългия ден
и във сумрака , като свещици
просветват прозорци - под мен и над мен
и булеварда огряват звездици...

След дневната лудост , като че ли
светът е притихнал и сънен,
ала долавям в тъмата - ту смях, ту сълзи
потъващи в мрака бездънен...

Човешката болка улавя нощта
-душите сиротни тогава
изливат и мъка
               и скръб
                  и тъга
и скрита в сърцата жарава...

В прегръдката мека на нощния мрак
- в миг кратък на размисли тихи
рисувам живота в сърцето си пак
със хиляди чуствени щрихи...

И зная , че дойде ли новия ден
-блестящ,
ослепителен,
цветен,
среднощния плач в сърцето стаен
от светлината
ще бъде пометен...

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??