Размисли
Нима съм утешителна награда?
Съдбата затова ли теб ми прати?
И затова ли толкоз много страдам
и се страхувам аз за любовта ти?
Ти самотата с мене ли лекуваш,
та тази мисъл толкова боли?
Със мене празниците не празнуваш.
За мене ли тогава мислиш ти?
Целуваш мене и обичаш мене,
но после се прибираш у дома,
а аз без теб след тебе дълго гледам
и си оставам винаги сама.
И болка нека да е любовта ни,
пак никога за миг не се виня.
Благослових съдбата, че събра ни.
За всеки миг със теб БЛАГОДАРЯ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роза Василева Всички права запазени
