Нима съм утешителна награда?

Съдбата затова ли теб ми прати?

И затова ли толкоз много страдам

и се страхувам аз за любовта ти?

Ти самотата с мене ли лекуваш,

та тази мисъл толкова боли?

Със мене празниците не празнуваш.

За мене ли тогава мислиш ти?

Целуваш мене и обичаш мене,

но после се прибираш у дома,

а аз без теб след тебе дълго гледам

и си оставам винаги сама.

И болка нека да е любовта ни,

пак никога за миг не се виня.

Благослових съдбата, че събра ни.

За всеки миг със теб БЛАГОДАРЯ!