Размисли
Нима съм утешителна награда?
Съдбата затова ли теб ми прати?
И затова ли толкоз много страдам
и се страхувам аз за любовта ти?
Ти самотата с мене ли лекуваш,
та тази мисъл толкова боли?
Със мене празниците не празнуваш.
За мене ли тогава мислиш ти?
Целуваш мене и обичаш мене,
но после се прибираш у дома,
а аз без теб след тебе дълго гледам
и си оставам винаги сама.
И болка нека да е любовта ни,
пак никога за миг не се виня.
Благослових съдбата, че събра ни.
За всеки миг със теб БЛАГОДАРЯ!
© Роза Василева All rights reserved.
