13.09.2017 г., 7:32  

Размисли

813 0 1

Ако онова нещо,

от което се страхувам

и не се страхувам,

се случи с мен,

няма да мога да виждам

децата си.

Те не са съвършени,

но аз също не съм.

Няма да мога да се грижа

за цветята

и те ще увехнат.

Кучето ми

ще го гледа някой друг.

И аз не знам

дали ще го обича.

Няма да мога да пиша

стихове,

които може и да не са добри,

но са късчета от душата ми.

И ще ми липсват

спомените и мечтите,

с които аз живея.

Днес.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!
    Човек започва да вехне, когато страховете му надделеят над чувствата му...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...