13 сент. 2017 г., 07:32  

Размисли

822 0 1

Ако онова нещо,

от което се страхувам

и не се страхувам,

се случи с мен,

няма да мога да виждам

децата си.

Те не са съвършени,

но аз също не съм.

Няма да мога да се грижа

за цветята

и те ще увехнат.

Кучето ми

ще го гледа някой друг.

И аз не знам

дали ще го обича.

Няма да мога да пиша

стихове,

които може и да не са добри,

но са късчета от душата ми.

И ще ми липсват

спомените и мечтите,

с които аз живея.

Днес.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления!
    Човек започва да вехне, когато страховете му надделеят над чувствата му...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...