Ако онова нещо,
от което се страхувам
и не се страхувам,
се случи с мен,
няма да мога да виждам
децата си.
Те не са съвършени,
но аз също не съм.
Няма да мога да се грижа
за цветята
и те ще увехнат.
Кучето ми
ще го гледа някой друг.
И аз не знам
дали ще го обича.
Няма да мога да пиша
стихове,
които може и да не са добри,
но са късчета от душата ми.
И ще ми липсват
спомените и мечтите,
с които аз живея.
Днес.
© Вяра Николова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
