Ако онова нещо,
от което се страхувам
и не се страхувам,
се случи с мен,
няма да мога да виждам
децата си.
Те не са съвършени,
но аз също не съм.
Няма да мога да се грижа
за цветята
и те ще увехнат.
Кучето ми
ще го гледа някой друг.
И аз не знам
дали ще го обича.
Няма да мога да пиша
стихове,
които може и да не са добри,
но са късчета от душата ми.
И ще ми липсват
спомените и мечтите,
с които аз живея.
Днес.
© Вяра Николова All rights reserved.
Човек започва да вехне, когато страховете му надделеят над чувствата му...