Ако онова нещо,
от което се страхувам
и не се страхувам,
се случи с мен,
няма да мога да виждам
децата си.
Те не са съвършени,
но аз също не съм.
Няма да мога да се грижа
за цветята
и те ще увехнат.
Кучето ми
ще го гледа някой друг.
И аз не знам
дали ще го обича.
Няма да мога да пиша
стихове,
които може и да не са добри,
но са късчета от душата ми.
И ще ми липсват
спомените и мечтите,
с които аз живея.
Днес.
© Вяра Николова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
