Ако онова нещо,
от което се страхувам
и не се страхувам,
се случи с мен,
няма да мога да виждам
децата си.
Те не са съвършени,
но аз също не съм.
Няма да мога да се грижа
за цветята
и те ще увехнат.
Кучето ми
ще го гледа някой друг.
И аз не знам
дали ще го обича.
Няма да мога да пиша
стихове,
които може и да не са добри,
но са късчета от душата ми.
И ще ми липсват
спомените и мечтите,
с които аз живея.
Днес.
© Вяра Николова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
