Размисли без Страсти (Или трагичната изповед на една Куна)
Сички прилики с действителни лица са случайни, оти ни говорим за лица.
Да съ ни чите от Стамата, оти после ша ма млати с бастуня у главъта!
Добра ви среща, мили 'ора,
с иднъ изстрадълъ жинъ...
Аз многу-многу ни гуворъ...
ни ми'й лесна участтъ!
Стамата (чавка да гу чавни!)
риши да става философин.
Ай ся познайти - във криватя
дъли ни му'й мека сопътъ?
По цел ден нищи оня Ницшу,
дет' даже не'й от наши селу!
Пък мен ми'й идно убичну...
ма нейсе, дяволи го взели!
Та тъй му думам на Стамата -
ила бря, порин! На, зими мъ!
Пък он са проснал у криватя
и бОли гу за мене... римата!
Пует ми бил! Абре, лунгурин!
До вчера гонише гуведата!
Аман от твоити култури,
на мени Расуф Мъш ми треба!
Та тъй. Ку питати Стамата,
в криватя саму съ чите...
И он съ блещи у книжата,
пък яз оставам без ръце...
Куна
П.П.
Специално за Дари, нали й обещах просташки стих:):)
Иначе не съм такъв човек:)
Затова, моля бъдете снизходителни, все пак е първи опит:):):)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
