18.10.2017 г., 0:02 ч.

Размисли в полунощ... 

  Поезия » Любовна
425 2 8

Сбогом, моя Приятелко!

Сбогом Самота!

Дълго ми беше вярна,

но времето ти отлетя...

Полунощ е и трябва

с теб да се сбогуваме.

Тръгвай си бързо!

Не се инати!

ТОЙ вече ме чака

да празнуваме!

 

Часовникът пясъчен

бавно изтича

и с песъчинки златни

живота отсича.

На мястото празно

от пясък изтичащ

Любовта появи се

с пламък отлитащ...

Изпълни с огън

часовника стар,

разпали го, лумна,

стана пожар!

 

Пожар от чувства

дълго таени,

пожар от болки

несподелени,

пожар не изпепеляващ,

а който ни грее

и помага Любовта... да оцелее...

 

 

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Момчета, радвам се, че ме прочетохте!
  • Да оцелее и да владее!
  • Нина,не чакай полунощ.
    Часовникът стар
    носи своят товар.
    Любовта не е подвластна на време
    тя е пожар
    превръща във пепел
    едва ли
    само ни грее.
    Поздрав!
  • Отдавна не съм сама....и почти никога не съм била, освен ако не искам "почивка" от емоции...хи.хи-хи....
  • Много си позитивна, Нинче, и самотата не ти отива. Поздрав!
  • Благодаря, че наминахте при мен....Е-ее, живота е шарен - има и такива моменти, но са рядко слава на Бога....
  • Тази приятелка не е много за предпочитане, нека приятелка ти бъде Любовта и никога не се разделяте! Хареса ми, Нина!
  • Браво!
Предложения
: ??:??