Размисли в полунощ...
Сбогом, моя Приятелко!
Сбогом Самота!
Дълго ми беше вярна,
но времето ти отлетя...
Полунощ е и трябва
с теб да се сбогуваме.
Тръгвай си бързо!
Не се инати!
ТОЙ вече ме чака
да празнуваме!
Часовникът пясъчен
бавно изтича
и с песъчинки златни
живота отсича.
На мястото празно
от пясък изтичащ
Любовта появи се
с пламък отлитащ...
Изпълни с огън
часовника стар,
разпали го, лумна,
стана пожар!
Пожар от чувства
дълго таени,
пожар от болки
несподелени,
пожар не изпепеляващ,
а който ни грее
и помага Любовта... да оцелее...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Toshich Всички права запазени
