Oct 18, 2017, 12:02 AM

Размисли в полунощ...

  Poetry » Love
646 2 8

Сбогом, моя Приятелко!

Сбогом Самота!

Дълго ми беше вярна,

но времето ти отлетя...

Полунощ е и трябва

с теб да се сбогуваме.

Тръгвай си бързо!

Не се инати!

ТОЙ вече ме чака

да празнуваме!

 

Часовникът пясъчен

бавно изтича

и с песъчинки златни

живота отсича.

На мястото празно

от пясък изтичащ

Любовта появи се

с пламък отлитащ...

Изпълни с огън

часовника стар,

разпали го, лумна,

стана пожар!

 

Пожар от чувства

дълго таени,

пожар от болки

несподелени,

пожар не изпепеляващ,

а който ни грее

и помага Любовта... да оцелее...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nina Toshich All rights reserved.

Comments

Comments

  • Момчета, радвам се, че ме прочетохте!
  • Да оцелее и да владее!
  • Нина,не чакай полунощ.
    Часовникът стар
    носи своят товар.
    Любовта не е подвластна на време
    тя е пожар
    превръща във пепел
    едва ли
    само ни грее.
    Поздрав!
  • Отдавна не съм сама....и почти никога не съм била, освен ако не искам "почивка" от емоции...хи.хи-хи....
  • Много си позитивна, Нинче, и самотата не ти отива. Поздрав!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...