28.03.2013 г., 22:00

Размисли в тъмното

752 0 1

 

 

Разбрах:

Ти идваш от планета друга.

Говориш прозаично

и мислите ни са различни -

рискувам да съм ти съпруга...

 

Дори не знаеш, що е туй Любов...

Да гледат двама във една посока,

за другия да си готов

да найдеш ти пътеката широка.

 

Приемаш всичко като скука

и търсиш само топло одеало.

Светът ти е далеч от тука,

не търсиш топлина от мойто тяло...

 

И за какво,

по дяволите, те обикнах?

Нали едничко за това - 

със твойто дишане да свикна

и да се слеят моята и твоята душа...

 

Далече е Венера - далече е от Марс,

а аз и ти изглеждаме като пореден фарс.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...