Размисли за любовта
Любовта е музиката на душата
в палитрата от нежни тонове
и бягаща вълна на светлината
през всеки мой първичен Хигс-бозон,
за да остави вечен отпечатък.
Любовта е невероятната снежинка
по многоцветен шал от чистота,
загърнал нежно мръзнеща сълза.
Тя е творецът на духа човешки,
излъчване, докосване, опиянение,
а нейната универсална буква ”л”
напомня за първичността във сътворението.
Любовта е диво цвете
и не търпи опитомяване.
Тя не вирее в култивирани лехи
от правила,закони и религии.
Тя надживява тия,които
се опитват да я усмирят
и да я превърнат във послушница.
Смъртта избира, за да е безсмъртна.
Мислите за нея са бледи
като сенките в царството на Хадес
Шепа думи никога не могат да изкажат,
всеизмерността и вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
