19 февр. 2015 г., 22:56

Размисли за любовта

543 0 4

 

 

Любовта е музиката на душата

в палитрата от нежни тонове

и бягаща вълна на светлината

през всеки мой първичен Хигс-бозон,

 

за да остави вечен отпечатък.

Любовта е невероятната снежинка

по многоцветен шал от чистота,

загърнал нежно  мръзнеща сълза.

 

Тя е творецът на духа човешки,

излъчване, докосване, опиянение,

а нейната универсална буква ”л”

напомня  за първичността във сътворението.

 

Любовта е диво цвете

и не търпи опитомяване.

Тя не вирее в култивирани лехи

от  правила,закони и религии.

 

Тя надживява тия,които

се опитват да я усмирят

и да я превърнат във послушница.

Смъртта избира, за да е безсмъртна.

 

Мислите за нея са бледи

като сенките в царството на Хадес

Шепа думи никога не могат да изкажат,

всеизмерността и вечността.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Скъпи ми Мисана,мила ми Стойна,щастлива съм,че такива талантливи творци като вас са оценили произведението ми.Защото е важно не количеството,а качеството.Пожелавам ви творчески успехи и успешна еволюция на дарованията ви.Винаги ваша Загора
  • Такава е любовта-"смъртта избира, за да е безсмъртна".
    Хареса ми!
  • Добър вечер, Диана! Любовта е най-съвършеното чувство и най-истинското,
    защото и Бог е любов! Благодарение на нея съществуваме.
    Пожелавам ти много сполуки преплетени с любов! Лека нощ!
  • Неведнъж съм забелязвал математическата строгост в изказа ти, Диди,
    придружена от чувство за обобщение. Тази сплав много ми харесва, защото търси своя метаизказ и нерядко го постига.
    Развълнува ме и встъплението ти. Не всеки може да поднесе четири реда като:

    "Любовта е музиката на душата
    в палитрата от нежни тонове
    и бягаща вълна на светлината
    през всеки мой първичен Хигс-бозон"

    Това си е почти като една от теоремите на Барух Спиноза, от фамозната му "Етика", но наметната с поетична и ригористична тога.

    Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...