25.02.2021 г., 9:04

Размисли за ненаписан още стих

382 0 9
 

Последния си стих, когато сътворя, 
какво ли ще съдържа, чудя се?
Дали доволството от моята съдба, 
или пък болки от разбитото сърце?

А може би дори и да не знам, 
че той ще е последният навеки, 
и ще е тотална глупост (за мой срам),
надгробен камък на една пътека
измината във стихотворна форма... 
Е, няма да го мисля, продължавам, 
и без това едва ли ще го помня, 
когато тялото в пръстта полагам!

21.08.2019.

 

Георги Каменов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...