Feb 25, 2021, 9:04 AM

Размисли за ненаписан още стих

391 0 9
 

Последния си стих, когато сътворя, 
какво ли ще съдържа, чудя се?
Дали доволството от моята съдба, 
или пък болки от разбитото сърце?

А може би дори и да не знам, 
че той ще е последният навеки, 
и ще е тотална глупост (за мой срам),
надгробен камък на една пътека
измината във стихотворна форма... 
Е, няма да го мисля, продължавам, 
и без това едва ли ще го помня, 
когато тялото в пръстта полагам!

21.08.2019.

 

Георги Каменов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...