25.05.2007 г., 10:49

Размисъл

1.1K 0 0
Какво  е  човекът в огромната  Вселена?
Мъничка  прашинка  в  безкраен  океан,
но  душата  му  е  вечно  към слава  устремена,
за  да придобива  богатства, власт  и  сан.

Заслепен  живее  сред  хиляди  препънки
и  тъне  в  безгрижие  и  сладка суета.
За  най-дребни  неща  прави  сметки  тънки
и  после  изчезва  без  никаква  следа.

Това  е  характерно  за  множеството  люде,
сред  които  човеците  на  пръсти  се  броят.
Лукаво  ти  говорят, че си  им  скъп  и  свиден,
а  душата ти  готови  са  те  да  изгорят.

Но  ти  не  бъди  еднакъв с  множеството  сиво,
поглъщащо те, щом се до него приближиш.
То  прави  те  подобен  на  зло  животно,  диво
и  кара те  съвсем  да  се  обезличиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Костадинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...