Размисъл
Мъничка прашинка в безкраен океан,
но душата му е вечно към слава устремена,
за да придобива богатства, власт и сан.
Заслепен живее сред хиляди препънки
и тъне в безгрижие и сладка суета.
За най-дребни неща прави сметки тънки
и после изчезва без никаква следа.
Това е характерно за множеството люде,
сред които човеците на пръсти се броят.
Лукаво ти говорят, че си им скъп и свиден,
а душата ти готови са те да изгорят.
Но ти не бъди еднакъв с множеството сиво,
поглъщащо те, щом се до него приближиш.
То прави те подобен на зло животно, диво
и кара те съвсем да се обезличиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Костадинов Всички права запазени