May 25, 2007, 10:49 AM

Размисъл

  Poetry
1.1K 0 0
Какво  е  човекът в огромната  Вселена?
Мъничка  прашинка  в  безкраен  океан,
но  душата  му  е  вечно  към слава  устремена,
за  да придобива  богатства, власт  и  сан.

Заслепен  живее  сред  хиляди  препънки
и  тъне  в  безгрижие  и  сладка суета.
За  най-дребни  неща  прави  сметки  тънки
и  после  изчезва  без  никаква  следа.

Това  е  характерно  за  множеството  люде,
сред  които  човеците  на  пръсти  се  броят.
Лукаво  ти  говорят, че си  им  скъп  и  свиден,
а  душата ти  готови  са  те  да  изгорят.

Но  ти  не  бъди  еднакъв с  множеството  сиво,
поглъщащо те, щом се до него приближиш.
То  прави  те  подобен  на  зло  животно,  диво
и  кара те  съвсем  да  се  обезличиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Костадинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...