25 may 2007, 10:49

Размисъл

  Poesía
1.1K 0 0
Какво  е  човекът в огромната  Вселена?
Мъничка  прашинка  в  безкраен  океан,
но  душата  му  е  вечно  към слава  устремена,
за  да придобива  богатства, власт  и  сан.

Заслепен  живее  сред  хиляди  препънки
и  тъне  в  безгрижие  и  сладка суета.
За  най-дребни  неща  прави  сметки  тънки
и  после  изчезва  без  никаква  следа.

Това  е  характерно  за  множеството  люде,
сред  които  човеците  на  пръсти  се  броят.
Лукаво  ти  говорят, че си  им  скъп  и  свиден,
а  душата ти  готови  са  те  да  изгорят.

Но  ти  не  бъди  еднакъв с  множеството  сиво,
поглъщащо те, щом се до него приближиш.
То  прави  те  подобен  на  зло  животно,  диво
и  кара те  съвсем  да  се  обезличиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктор Костадинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...