30.03.2013 г., 17:01

Размисъл

716 0 7

 

седя си на стола

а столът седи на земята

и се чудя и мая

и се чуди и столът

колко талант е нужен

колко свободно време

за да напишеш шедьовър

и дали го пишеш със молив

или използваш писалка

дали го пишеш върху салфетка

в тетрадка прилежно

или го драскаш забързан

върху рекламна брошура

 

и както си седя на стола

и съм на милиметър от отговора

столът се сепна

аз се стреснах и паднах

и за да не губя време

отидох да полея грижливо

китайската роза

в кухнята до балкона

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепър Формаджи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...