Разнищвам тишината...
Из цикъла "Миражи"
Разнищвам тишината...
в отговор на: Търся те...
В прозореца се взират
бледи отражения -
треперят плахите
надежди по стъклото.
Разпънах волята!
Възкръснаха... съмнения!
Въпроси - хиляди...
Но нямо е "защото..."!
Разпитах облака,
от който дъжд наднича...
по устните ми остро
дращи тишината.
Разнищвам думи
с гола неприличност!
Къде си? Господи...?
Небето онемява...
Ще дойдеш ли
при мен
със боси стъпки?!
Виж, тръните
след тебе
разцъфтяват...
Пияни са очите ми
от гледане на пътя.
В миражи пак
звездите се стопяват...
17.03.2008 г.
---> ...отговор на hixxtam : Да те докосна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
