Apr 2, 2008, 8:38 PM

Разнищвам тишината...

  Poetry » Love
1.1K 0 20

Из цикъла "Миражи"

 

Разнищвам тишината...

 

в отговор на: Търся те...

 

В прозореца се взират

бледи отражения -

треперят плахите

надежди по стъклото.

Разпънах волята!

Възкръснаха... съмнения!

Въпроси - хиляди...

Но нямо е "защото..."!

Разпитах облака,

от който дъжд наднича...

по устните ми остро

дращи тишината.

Разнищвам думи

с гола неприличност!

Къде си? Господи...?

Небето онемява...

Ще дойдеш ли

при мен

със боси стъпки?!

Виж, тръните

след тебе

разцъфтяват...

Пияни са очите ми

от гледане на пътя.

 

В миражи пак

звездите се стопяват...

 

 

17.03.2008 г.

 

---> ...отговор на hixxtam : Да те докосна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...