19.02.2007 г., 5:59

Разнобой и равновесие

852 0 1

Л лично преживяване
Ю юридическа регистрация
Б безветрие в океан от скука
О обещания без съдържание
В вечни заклинания

Вино и жени -
припяват гордо
поетите-мъже.
Като максима звучи
от много векове.

Отричам я.
Във нея липсва
екстазът на жена.
А ако го има, той е
възхвала на мъжа.

Къде е радостта
от многото мъже?
допуска ли се
тя въобще?
Или... защо пък не?!

Съкровищна е женската утроба.
Духът на Бога в нея се преселва.
Макар за миг, поема път отново
и в земни мъки ражда се човека.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Флорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...