Feb 19, 2007, 5:59 AM

Разнобой и равновесие

  Poetry
851 0 1

Л лично преживяване
Ю юридическа регистрация
Б безветрие в океан от скука
О обещания без съдържание
В вечни заклинания

Вино и жени -
припяват гордо
поетите-мъже.
Като максима звучи
от много векове.

Отричам я.
Във нея липсва
екстазът на жена.
А ако го има, той е
възхвала на мъжа.

Къде е радостта
от многото мъже?
допуска ли се
тя въобще?
Или... защо пък не?!

Съкровищна е женската утроба.
Духът на Бога в нея се преселва.
Макар за миг, поема път отново
и в земни мъки ражда се човека.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела Флорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...