Любовта ни е цвете без корен
Аз отчаяно търсех за нас
друго място - легло под звездите,
но накрая изрече на глас:
Как те лъгах, че теб съм обичал!
Знай, отровни са тези слова!
Те пробождат ме право в сърцето!
Как безмълвно пред теб да стоя
щом ти смело заби стъкълцето?!
Как да вярвам, че само една
аз била съм, щом ти си ме лъгал
подлостта ти е силна черта
и донесе ми купчина мъка!
Хайде! Тръгвай преди да те спра!
Тези думи преди да повториш!
Аз не мога без туй да простя!
Любовта ни е цвете без корен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени
