3.04.2019 г., 14:36

Разочарование

796 6 7

Кого да приветствам в този свят голям,

в кого да се влюбя май и аз не знам?

 

Че светът е тъждествен на паричните страсти,

че хората са сякаш нискостеблени храсти.

Че светът е луднал, че сме станали птици

пърхащи, обвити във метални жици!

 

Че светът е страдащ туй всеки го знае,

в комедия или драма май всеки играе?

Едни са палячовци други пък царе,

трети живеят в бурното море.

 

Такъв е животът с малко отличия

и всички сме май краткотрайни величия?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...