3.04.2019 г., 14:36

Разочарование

802 6 7

Кого да приветствам в този свят голям,

в кого да се влюбя май и аз не знам?

 

Че светът е тъждествен на паричните страсти,

че хората са сякаш нискостеблени храсти.

Че светът е луднал, че сме станали птици

пърхащи, обвити във метални жици!

 

Че светът е страдащ туй всеки го знае,

в комедия или драма май всеки играе?

Едни са палячовци други пък царе,

трети живеят в бурното море.

 

Такъв е животът с малко отличия

и всички сме май краткотрайни величия?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...