Кого да приветствам в този свят голям,
в кого да се влюбя май и аз не знам?
Че светът е тъждествен на паричните страсти,
че хората са сякаш нискостеблени храсти.
Че светът е луднал, че сме станали птици
пърхащи, обвити във метални жици!
Че светът е страдащ туй всеки го знае,
в комедия или драма май всеки играе?
Едни са палячовци други пък царе,
трети живеят в бурното море.
Такъв е животът с малко отличия
и всички сме май краткотрайни величия?
© Лидия All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
