Разпадам се.
И мисля,
и не мисля,
боли ме и не ме боли,
отдавна научих как да се преструвам,
че в бавните нощи това не са сълзи.
Боли ме.
И плача,
и се надявам,
обичам те и не те обичам,
научих се как да прощавам,
но не се научих как да го изричам.
Искам.
но не чакам,
и копнея
трябваш ми, но не мечтая
и те няма... и те няма,
че разкъсвам се - не ще призная.
Мълча,
но викам и се моля
падам, ставам и пак вървя,
силна съм, но слаба,
болна съм и здрава,
обичам те и мразя,
мисля те и пак забравям.
Далеч и близко, тук и после,
но никога на разстояние.
Когато слънцето гори със изгрева,
луната плува в щастие.
© Пенка Келешкова Всички права запазени