Разпалих клада
Различна, но и истинска видя ме.
Сънувана, мираж ли бях за теб.
Изплакана любов неизживяна,
завихри чувства в блян-водовъртеж.
Открит, великодушен и по царски
подготвящ се за лъвския си скок,
препращаше ми огън нестинарски.
Жаравата превръщаше в урок.
Внуши ми сила, боса да опитам
по въглени пламтящи да вървя.
В косите огнен дъжд да вплитам.
В сърце-сираче факла разгоря.
Различно... самодивски и магийно,
разпалих клада. Лумнах във нощта.
Обля те заревото.... енергийно.
Усети ли? Във теб е... любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
