Разпалих клада
Различна, но и истинска видя ме.
Сънувана, мираж ли бях за теб.
Изплакана любов неизживяна,
завихри чувства в блян-водовъртеж.
Открит, великодушен и по царски
подготвящ се за лъвския си скок,
препращаше ми огън нестинарски.
Жаравата превръщаше в урок.
Внуши ми сила, боса да опитам
по въглени пламтящи да вървя.
В косите огнен дъжд да вплитам.
В сърце-сираче факла разгоря.
Различно... самодивски и магийно,
разпалих клада. Лумнах във нощта.
Обля те заревото.... енергийно.
Усети ли? Във теб е... любовта!
© Таня Мезева All rights reserved.
